.357 Maximum

Усъвършенстването на .38 Special чрез удължаване на гилзата и увеличаване на мощността има голям търговски успех под името .357 Magnum.

Беше само въпрос на време някой да се опита да повтори този успех с .357 Magnum. През 1983 г. Ремингтън решава да пусне на пазара .357 Maximum – удължен и подобрен .357 Magnum.

Но успехът на Магнума не можа да бъде повторен. Нещо повече, скоро бе установено, че всички револвери на всички производители страдат от проблеми след първите 1000 изстрела. Големите количества сферичен барут има взривяващ ефект върху местата където има триене.

Smith & Wesson дори са предлагали специални отстъпки на потребителите при закупуването на ввтори или трети резервен барабан.

Трябва да се отбележи, че тези проблеми възникват само при постоянна употреба на боеприпаси „Максимум“. Револверите от този калибър могат да стрелят без проблеми с патрони .357 Magnum, .38 Special +P и .38 Special.

.357 Super/Mag. е пряка последица от непрестанното търсене от страна на стрелците на метални силуети, на среден калибър с малък откат, добра сила и способен да повали и най-издръжливите силуети.

Съществува голямо объркване между термините SuperMag и Maximum. При Ruger Blackhawk той е наречен Maximum, докато Dan Wesson нарича своя .357, „SuperMag“, докато револверите му са гравирани с текста „.357 Maximum“. Произвежданите от Remington боеприпаси се наричат Maximum и са въведени през 1983 г.