Защо модерните боеприпаси са по-добри от любимите класически?


Истината е, че ние знаем много повече за боеприпасите от световна класа, отколкото нашите предци.

При всяко представяне на патрон орди от ловци и стрелци надават вой, сякаш на крака им е паднала наковалня. „Той не прави нищо, което моят стар (попълнете празното) не прави!“ „Моят (цитат) стреля по-бързо!“

Позволете ми да започна с думите: Да, така е. И какво от това?

Ако патроните .30-06 Sprg., .300 Win. Mag. или .257 Weatherby никога не са съществували и най-добрите съвременни балистици са се заели да създават патрони, които да запълват тези ниши, нямаше да имаме нито един от тези патрони. Никой нямаше да направи патрон, който да има гилза с пояс или да използва гилза с рамо, с двоен радиус. Нямаше да се използват конусите на гилзата, размерите на гърлото и много други характеристики на тези класически патрони. Защо? Защото те не са добри за точността. И защото ние знаем много повече за това как да направим патрон от световна класа, отколкото нашите предци.

След това е скоростта. Години наред производителите на боеприпаси ни убеждаваха, че леките куршуми се движат възможно най-бързо. И макар че дори те са се променили, изненадващо голям брой плоскоземни балистици все още отъждествяват суровата скорост с производителността. Но началната скорост просто не е толкова важна.

Погледнете какво използват най-добрите стрелци в състезанията на дълги разстояния: умерени, добре балансирани патрони с калибър 6 и 6.5 mm, чиито куршуми обикновено са със скорост 915 m/s или по-малко. Тези патрони са изначално точни и лесни за стрелба, а в тях се използват максимално най-съвременните спортни и ловни куршуми. Новото поколение ловци разбира това, поради което 6,5 Creedmoor е най-продаваният патрон в САЩ, но много от тях все още не го разбират.

Подобно на F-150 от 70-те години на миналия век, старите патрони могат да ви отведат от точка А до точка Б и в това няма нищо лошо. Но дали те са еквивалентни на съвременните патрони? Отстранете носталгията и отговорът е „не“.

Джон Шоу

Може да прочетете и другите ни статии.